Живеем във времена в които да си антибългарин и то насред България се смята за нещо прогресивно.
Да псуваме културата си и народа си заради терора наложен ни от шайка опортюнисти и криминални престъпници се смята за нещо закономерно.
Да слушаме безродните пролетарско-академични полюции на родните ни историци, социолози, икономисти и политолози се смята за нещо научно.
Да вярваме, че някой друг трябва да възпитава собствените ни деца се смята за нещо нормално.
Да чакаме вечно своя освободител се смята за нещо …. българско.
Който има очи да гледа, който има уши да слуша, който има глава да мисли.