Планиран демографски срив в България и Източна Европа


Администратор
Мнения: 279
Регистриран на: 17 Яну 2011, 23:00
МнениеПубликувано на: 12 Апр 2011, 04:11
Антон Ж. Иванов

Демографският срив в България е твърде видим и обезпокоителен не само поради бързото спадане на числеността на населението, особено на контингентите в младенческа възраст, ала и във връзка с неговите все по-отличаващи се репродуктивно поведение и ръст в сравнение с преобладаващата част на останалия свят. Жителите на Република България, най-вече етническите българи сред тях, са измежду най-бързо западащите държавни и етносни популации в света. Предизвикано от неблагоприятния факт на взривно свило се възпроизводство, главоломното намаляване на демографската тежест на българското общество на международно и регионално ниво предначертава понижаването на неговия политически, икономически и културен потенциал, смаляването на съвкупната му значимост, самостойност в бъдещия несигурен свят на хроничен глобален демографски растеж.

Организацията на обединените нации внимателно проследява демографското развитие на планетата като се опитва да регулира и направлява процесите на растеж на населението, за да контролира ефектите от неуравновесените проявления на демографския бум, в стремеж да задържи в устойчиво положение международната общност. На всеки две години ООН излиза с преценка за актуалното състояние на населението и прогноза за последващото му развитие в перспектива от около половин столетие. Според последната публикация на световната организация, отнасяща се до резултатите от изследването на човешката популация през 2002 г., предвижданията за демографския статус на България до 2050 г. са крайно песимистични. При вариантът на усреднен спрямо сегашните тенденции темп на развитие, в средата на века българското население ще спадне до 5 255 х. души. Само преди едно десетилетие прогнозата от 1994 г. все още щедро ни отпускаше численост от 7 091 х. през далечната 2050 г. В сравнение с намалението на нашенското население от 8 099 х., колкото сме били на границата между двете хилядолетия, до 5 255 х. (–35 %), броят на жителите на планетата ще нарасне от 6 070 581 х. до 8 918 724 х. (+47 %). Още по-обезнадеждаващ е крайният (константният) вариант на прогнозата от по миналата година, който предполага запазване на тенденцията от последно време. Според него населението на България за половин столетие ще спадне до 4 483 х. души (–45 %), докато световното ще достигне 12 753 513 х. (+101 %), като последното число все пак изглежда прекалено раздуто.

Всъщност кой вариант е по-вероятен за България - средният или константият? През 2001 г., която сигурно е последната взета предвид за прогнозата от 2002 г., у нас са се родили 68 180 деца, с 5.5 х. по-малко от предходната. През следващите две години живородените са, съответно, 66 499 и 67 359. За първото полугодие на настоящата година те са 32 742, при 33 218 за 2003 г. Крайният резултат за изтичащата година ще е близък до този от 2002 г. По всичко изглежда, че поне засега се запазва тенденцията, установила се трайно през новия век, родените да не надвишават 70 х. При това положение, поколението от периода 1991 - 2010 г. ще има численост по-малка от 1.5 млн. души, а някои от тях вече не са в България.* При средна продължителност на живота от 70 години и задържане на ниската фертилност, както и при липса на значителна имиграция (дори ако емиграцията се ограничи до минимум), деградацията на българската популация може да слезе до стойности далеч под предвидените в константния вариант 4.5 млн. души.

За да се осъществи простото възпроизводство на едно поколение неговата фертилност трябва да бъде около 2.1 деца на всяка жена в детеродна възраст, тъй като съотношението между момичета и момчета при новородените е в полза на последните (през 2003 г. живородените момичета са 32 689 - 48.5 % от всичките), а някои от момичетата умират преди да достигнат 16-тодишна възраст. Ако се вземе предвид, че около 1/10 от жените са стерилни, а други измежду способните да родят, никога не реализират тази си способност, то тези, които раждат деца, трябва да имат средно поне 2.5 деца, за да се осигури при новото поколение достигането на числеността на възпрпоизвеждащата се генерация. При установилия се еднодетен модел сред преобладаващата част от българските семейства демографският колапс е неминуем и се развива почти в геометрична прогресия. Трябва да се очаква, бъдещите прогнози на ООН за населението на България през ХХІ век да бъдат още по песимистични.

Дори при средният вариант на прогноза, през 2050 г. възрастовата структура на населението ще бъде прекалено деформирана, поради свиването на младежките контингенти. Жителите на страната на възраст от 0 до 19 години ще са 976 х. (18.6 %); 20 - 39 години - 1 057 х. (20.1 %); 40 - 59 години - 1 220 х. (23.2 %); 60 - 79 години - 1 603 х. (30.5 %); над 79 години ше бъдат 399 х. души (7.6 %). Сравненията с по-добри времена са повече от излишни.

Неблагоприятната демографска перспектива на българската нация сякаш естествено я нарежда сред националните общности от Източна Европа, които не успяха да се справят успешно с прехода от етатистко към либерално общество. Те затлачиха своето развитие сред безумието на криминалната революция и екстремистката олигархизация, осъществени от мощни престъпни кланове, произлезли от странната, ала разбираема симбиоза между структури на криминализирали се представители на тоталитарната номенклатура, службите за сигурност и сенчестата икономика в засегнатите бивши социалистически републики.

За 60 години след началото на политическите и социалноикономическите преобразования от 1990 г., населението в България, според средния вариант на прогноза, ще намалее от 8 718 х. до 5 255 х. и ще е само 60.3 % от изходната база. За същият период жителите на Русия ще спаднат до 68.4 %, на Украйна - 61.2 %, Белорусия - 73.4 %, Грузия - 63.6 %, Армения - 65.8 %, Молдова - 80.2 %, Румъния - 77.9%. Унгария още в началото на 80-те години беше водещата държава в Европа изпаднала в депопулация, но в момента се представя с по-занижени от нашите темпове на смаляване, като в средата на столетието населението й ще спадне до 73.2 % в сравнение с началото на прехода. Една друга група държави - прибалтийските страни, също са сполетяни от катастрофален демографски колапс, но при тях той, освен на намаляването на раждаемостта, се дължи и на изселването на големите колонии руснаци и други славяни, спрямо които бяха приети някои дискриминационни закони. В Литва, според прогнозите на ООН, местната популация от 1990 до 2050 г. ще спадне до 67.6 %, в Латвия до 49.1 % и в Естония до 41.5 %. Ще кажете, имало къде, къде по-зле от нас. Но ако етническите българи намалеят от 7.5 на 3 млн., те също ще спаднат до 40 % от базата на 1990 г. Естонците и българите, обитаващи националните си държави, са най-бързо изчезващите народи сред народностите на планетата, надвишаващи в момента 1 млн. души.

Демографските прогнози за Западна Европа не са дотолкова неблаговидни. Тамошните държави (както и САЩ, Канада, Австралия) изсмукват население от Източна Европа и от други райони на света, при това население предимно с високо образование и търсена на трудовия пазар квалификация. Повечето от страните на запад от линията Триест - Калининград (Кьонигсберг), с изключение на южняшкия полуостровен регион, ще запазят и дори ще увеличат настоящата численост на населението си, което ще създаде допълнителна демографска диспропорция между двата дяла на континента. Западният свят, към който се опитваме да се присъединим, ще източи голяма част от нашия потенциал, оставяйки ни в периферията си. Ще се превърнем в изостанала покрайнина на благоденстващото ядро, покрайнина в географско, стопанско, културно и най-вече в демографско отношение.

В средата на столетието гъстотата на населението на България, Грузия и Украйна ще се снижи от върховите 80 - 85 души на кв. км до приблизително 45 - 50 души на кв. км, че и по-надолу. Подобно ще бъде положението и в южноевропейските райони на Русия, там където те се населяват от православни християни. Същевременно на юг от този регион, в Предна Азия, с бързи темпове набъбва броят на жителите на ислямските страни - Турция, Иран, арабските държави. Техният чудовищен демографски прираст през последните десетилетия предизвиква безпокойство и опасения от дестабилизиране на този и без друго конфликтен и невралгичен регион. Разбунването му би могло да се отрази пагубно върху съседните християнски области, а и оттатък тях.

Населението на съседна Турция, по най-реалистичния вариант на последната прогноза, в средата на века ще достигне численост от 97 759 х. души. Тогава Истанбул ще бъде мегаполис, обитаван от над 20 млн. души. България ще е само едно негово по-голямо предградие, хинтерланд за осигуряване на екологични продукти и на извънградската почивка на цариградчани. Нищо лошо в това, освен ако предградието един ден не се слее с урбанизационното ядро (например, след приемането на Турция в Европейския съюз) и с това се заличат границите и отликите между двете народности. В тила на съседите ни пък ще е Иран с население 105.5 млн. Обезлюдяването на християнските райони на север от тези две страни като вакуум ще притегля мюсюлманите към нови колониализационни проекти и инвазии.

През 1950 г. България имаше население почти равностойно на това в Гърция и 6 пъти по многобройно от жителите на Албания. Предвижданията са, едно столетие по-късно, без да са променяни границите, съотечествениците ни да са два пъти по-малко от гражданите на югозападната ни съседка и само 1.5 пъти повече от тези на Албания, но ако Косово се присъедини към нея, те значително ще ни надвишават. Дори съизмервани според местните балкански мащаби ще станем по-незабележими и демографски малозначителни.

Ще бъде ли жизнеспособна бъдещата българска държава при демографския ресурс, с който ще разполага след няколко десетилетия? Деградирането на младежкото поколение, потискано от по-многочислените предходни генерации, ппритеснявано от безработица и безперспективност, водещи до наркоманизиране и криминализиране, ще затъне в нравствен упадък и отчуждение от националния живот. А без моралния коректив на идеализма на младите, обществото съвсем ще изпадне в резигнация пред властта на незаконно обогатилата се олигархия и корумпираната администрация.

Според някой доморасли идеолози на прехода, българският социум отдавна се е нуждаел от освежителните повеи на отпуснатия от хватката на тоталитарната държава естествен отбор, който да изяви и изтъкне по-жизненоустойчивите и конкурентноспособни индивиди, макар постигащи своите цели даже с ултрарадикални и престъпни средства и методи. Трябва да се напомни на тези домашни социалдарвинисти с цървулки, че според един от клоновете на еволюционисткото учение, застъпвано в антропологията и социологията, общностите, неспособни да установят посредством табута и закони правов ред и общи правила, според които да се ориентират техните членове, кое е добро и кое - зло, са изчезвали, разтуряли са се, поради невъзможност да поддържат своето единство и общоприета целеустременост.

Посткомунистическият заговор, който опустоши България, наместо да я възстанови и обнови, застрашава народа ни с постепенно, ала бързо за измеренията на досегашния исторически развой, затриване. Не е ли време да си дадем сметка, кой унищожава българската нация - мафията или външни сили; външни сили, които използват мафията, или мафията, която се възползва от хаоса, създаден от външни сили? Изглежда, преди всичко сами сме си виновни, поради хитрината да подминаваме вратата на закона, стърчаща насред голото поле, което обитаваме. А полето все така голо, необлагородено и неплодородно си остава. Затова е твърде вероятно, ние или нашите наследници да доживеем деня, когато ще дойдат други народи, за да го култивират и подредят по свое усмотрение.

Съществува ли в България ефективна система за гарантиране на националната сигурност? Едва ли, защото възпроизводството на нацията е измежду най-важните стратегически цели на всяка отговорна политика. Всъщност, именно ренегатите от сферата на държавната сигурност са измежду тези, които доведоха народа ни до настоящото окаяно състояние. Подобно масово изменичество не е било в българската история. Дали това не е знак за нейния наближаващ край? Най-гибелният резултат от възцаряването на беззаконието е налице. Българите катастрофално намаляват и никой вече не може да предвиди докога ще продължи и докъде ще стигне това свиване на шагреновата кожа на националното ни битие. Може би все още имаме последен шанс да намерим правилния подход за провеждане на коригиращо деформациите от проточилия се монополистки етатизъм пренастройване на обществото ни от парасоциална към промеркантилистска ориентация, за да продължим народностното ни просъществуване в бъднините. Само, ако без забавяне извършим поврат в цялостното ни разбиране за регулативната роля на законност, солидарност и държавност.

Мнения: 1529
Регистриран на: 15 Фев 2011, 12:24
МнениеПубликувано на: 28 Юни 2013, 17:54
БЪЛГАРСКАТА ДЕМОГРАФСКА НЕРАЗБОРИЯ 1943-2013
www.demografia.free.bg/NERAZ21.htm
-----------

Актуализиран вариант на статията на г-н Иванов.

Интересно, дали ще се заинтересува от нашето елегантно решение на демографската катастрофа?

Как мислиш, Ангелов?
Умът на мъжа се познава по броя на децата му, а мъдростта - по броя на синовете му.

Администратор
Мнения: 279
Регистриран на: 17 Яну 2011, 23:00
МнениеПубликувано на: 02 Юли 2013, 06:04
Съмнявам се, макар, че човек не знае никога.

Мнения: 1529
Регистриран на: 15 Фев 2011, 12:24
МнениеПубликувано на: 27 Юли 2013, 15:03
Angelov написа:Съмнявам се, макар, че човек не знае никога.


Ами според мен, кажеш ли "А", после следва "Б", и т.н. Все пак в случая имаме работа с учен човек, професор, който освен това демонстрира и гражданска позиция. Така че не бива да изключваме и този вариант.
Умът на мъжа се познава по броя на децата му, а мъдростта - по броя на синовете му.

Мнения: 111
Регистриран на: 07 Юли 2013, 17:47
МнениеПубликувано на: 29 Юли 2013, 17:19
Голям материал, голямо нещо. Сега го чакаме да каже и Б и В.

Назад към Материали

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron