http://www.obshtestvo.net/content/view/2025/4/

ИКОНОМИКИТЕ НА ЕГИПЕТ И ТУНИС СА ТЯСНО СВЪРЗАНИ С ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА


ЩЕ КАЖА СЛЕДНОТО НА КРИТИЦИТЕ: НЕДЕЙТЕ ДА СТРЕЛЯТЕ СРЕЩУ ПИАНИСТА, ТОЙ ТОЛКОВА МОЖЕ, КАЗВА ОЩЕ НАЙ-ВИДНИЯТ НИ АРАБИСТ

Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Доктор на науките. През 2002 г. оглавява "Център за регионални и конфесионални изследвания". През 2008 г. създава информационно-аналитичния сайт по проблемите на Близкия и Среден Изток "Orient.bg", http://www.orientbg.info. Член е на редица международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други.

Професор Чуков, индикатор за какво са вълненията в арабския свят напоследък? Имам предвид Египет, Тунис, Йордания…
И Алжир, Йемен, Бахрейн... На практика в много арабски страни има вълнения, дори в далечна Мавритания един човек се самозапали. Тоест има определена вълна на недоволство, основно породено по икономически причини – рецесия, стагнация. То има дълбоки социални корени – много широки слоеве са маргинализирани, високо е нивото на безработицата. Официалната статистика не отразява това, което дефакто е състоянието. Най-силно са маргинализирани младежите, хората, които току-що завършват, хората, които имат някакво образование, но на практика не могат да се реализират на пазара на труда. Трябва да кажа, че всички тези нации са млади – ето например средната възраст в Тунис е 29 г., в Египет – 24 г., докато в България е 42 г. Виждате, че сме почти два пъти по-стари от тях. Това е един естествен прираст, който е ясна предпоставка за търсенето на допълнителни работни места.
Всичко, което се случва в тези страни, трябва да бъде обяснено и с невероятните репресии, които упражняват авторитарните режими. От 2004 г. в държавите, които имат много силни контакти с Европа, които имат либерални течения, които имат много силен, в кавички, правителствен сектор, младежки, синдикални, женски организации, всичко това показва състоянието на едно будно общество, което не може да приеме класическите методи на авторитаризма такъв, какъвто е съществувал да речем през 80-те години на миналия век. Предното поколение, родителите на тези младежи, които свалиха Бен Али, които протестират на площада “Тахир”, на практика се отличават коренно от своите родители, защото те бяха необразовани, те не познаваха социалните мрежи като фейсбук, туитър... Така че всички тези предпоставки доведоха до формиране на много активни ядра от местните общества. По-голяма част от тях не могат да търпят режими управляващи с методи от 70-те години на миналия век. Ако погледнете Бен Али управляваше 20 г., Мубарак - 30, Асари в Йемен – 32, в Сирия баща и син Башар управляваха 40 години. Това са реалности отпреди няколко десетилетия. Нещата не могат да продължават така и ето защо всичко това изригна по един много категоричен начин. Защо точно в Египет и Тунис? Защото тези две икономики са тясно свързани с европейската икономика, със световната икономика. И те много силно усетиха удара на световната криза, много по силно, отколкото да речем една икономика на Либия или на Сирия, Йордания. Там нещата са относително по-консервативни, по-затворени. Затова и въздействието на външния фактор, на либералните идеи е много по-ограничено. Тъкмо затова Египет и Тунис са водещи.
Естествено след подобни сериозни социални сътресения е нормално да очакваме засилването на емигрантската вълна. При подобен тип преход в търсене на подходяща политическа формула ще има преходни правителства, ще се търсят нови лидери. Всичко това ще ерозира, ще се стимулира икономическа рецесия. В момента инфлацията в Египет за последния месец е скочила с 10 пункта. Счита се, че от Египет са изтекли между 8 и 10 млрд. долара, като само за един ден те са 500 милиона. Египетската лира много силно започна да девалвира, буквално вчера /10.02. 2011 г. бел.ред./ Египетската централна банка започна да продава долари, за да стимулира силата на местната валута. Всичко това показва, че се задават дни на нестабилност и тя няма как да не тласка значителна част от обществото да търси своето щастие извън страната. По мое лично мнение, това ще повлияе увеличаването на хората, които търсят своето препитание в богатите, по-стабилните страни, част от които са тези от Европейския съюз. В този контекст трябва да кажа, че България не може да остане извън това, което наблюдаваме, и аз считам, че включително и у нас ще има емигрантски поток. Поне на този етап, обаче, докато все още не сме част от Шенген, подобно нещо ще бъде относително по-малко. Но нека погледнем емигрантския поток от Турция към Гърция. В момента в Гърция има над 300 хиляди нелегални емигранти, като всеки месец се счита , че минават около 2 000 души. Защото от Гърция те отиват в богатите страни на Шенген. Ако ние станем страна от Шенген, а това ще се случи, естествено много силно ще се повлияем и няма как да не приемем част от тази емигрантска вълна. Близкият изток географски предполага да бъдем много по-внимателни, много по-активни и да наблюдаваме процесите в този регион.

Вълненията в арабските страни как могат да повлияят на България?
Поне на този етап не смятам, че ще има някакви сериозни икономически резонанси. Просто защото търговията, стокообменът с арабският свят е в много скромни параметри. Стокообменът беше около 25 %, след промените се сви някъде до 1-2 %, сега е някъде около 4 %, което е незначително по отношение на нашата икономическа стабилност.

Променя ли се в Европа отношението към исляма?
За съжаление все повече и по силни са гласовете , в които се твърди, че интеграцията на местните ислямски малцинства се е провалила. Използва се израза “провал на мултикултурализма”. Буквално днес президентът Саркози каза : мултикултурализмът се провали във Франция, ние не успяхме да накараме тези хора, които са от ислямските страни и живеят във Франция, да приемат нашите закони, нашата ценностна система, нашата законова база.
Преди няколко дни, на конференцията в Мюнхен, също така беше издигната от британския премиер Дейвид Камерън, който каза, че е необходим мускулест либерализъм. Директно той обвини хората, които са в неговата страна и които са мюсюлмани, че само приказват против тероризма, говорят против радикализма, но на практика нищо не правят, т.е. разчитат само на държавни помощи и не реализират тази политика. Да припомня, може би преди около месец тази теза издигна и самата Ангела Меркел, отново мултикултурализмът беше поставен под въпрос. Т.е. водещите страни в ЕС ясно отстояват това становище.

Крие ли опасност доктрината за новия неоосманизъм?
Това е един много интересен въпрос, който едва ли в един разговор бихме могли да изчерпим. Това е тема за цяла една конференция.
Наистина Турция в момента преформулира своите външни политики и приоритети. Една Турция, която виждаме в светлината на управлението на Партията на справедливостта и развитието, ислямиска партия от 2002 г. Особено ясно се очертаха тези нови приоритети, нова доктрина със заставането начело на турската дипломация на Ахмет Давутоглу от лятото на 2009г. Също така трябва да кажа, че от няколко месеца с подмяната на шефовете на различни турски държавни институции, които осъществяват турската външна политика има много силно настъпление по отношение на онези държави, които са на територията на бившата османска империя. Става въпрос за Близкия Изток, Задкавказието, става въпрос и за Балканите. Определено тук можем да говорим ужасно много. И конкретно, и за България има такива симптоми, синдроми. Въпреки че самият Ахмет Давутоглу, на когото се приписва тази доктрина, казва че няма такова нещо, това техните врагове го казват, че Турция поддържа концепцията за нулеви проблеми със съседите. Да, но тези нулеви проблеми дойдоха на нашата глава. Защо? Защото Турция премахна визовия си режим със съседните й страни без тези, които са членки на ЕС. Премахна го с редица арабски държави, които са най-големият източник на бежанци. И естествено, бежанецът вместо да отиде да седи на дъното на едно корито, да върви през Либия, Малта, Италия, или пък през Гибралтарският проток, отива с костюма си в Турция, взема абсолютно безпрепятствено самолета и респективно пристига в Европа. Тази политика не само, че съществува, но трябва много внимателно да я наблюдаваме и да предположим нашите държавнически решения, нашата външно-политическа парадигма, която за съжаление поне на този етап ми се вижда по-скоро като фикция, отколкото реалност.

Пази ли ни дюнерът, ако трябва да парафразираме премиера Бойко Борисов?
Трябва да го питате него. Честно да ви кажа, смях се дълго на подобен тип изказване, особено на това, което предхождаше думите за дюнера. Имам предвид, че едва ли не решението на терористичните актове се взима централизирано, че едва ли не арабските правителства вземат решение къде да отидат камикадзетата. Нека не теоритизираме, само ще кажа следното на критиците: недейте да стреляте срещу пианиста, той толкова може. Нека читателите ви сами направят интерпретация. Просто това показва външно политическа визия, т.е. готовност за консумиране, за прилагане на една печеливша формула, която просто не искам да коментирам. Далеч съм от коментарите.

Честно казано, това не са имигрантите за които си мечтаех.