Имаме две държави, съответно държавата А, и държавата Б.

Държавата А е модерна, съвременна, напреднала, в нея царуват "равенство, братство, свобода", тя е социална, тоест, държавата всячески стимулира и насърчава семейството и раждаемостта, дава пари - детски, платено майчинство, социални помощи и пр., насърчава финансово и материално т.н. "самотно майчинство", "алтернативни форми на брак" и пр. ултрамодерни "семейни" взаимоотношения.

Държавата Б, напротив, никак не е модерна, нито напреднала или развита. В нея не царуват принципите "равенство, братство, свобода". Тя не е социална, тоест, тя пари за стимулиране и насърчаване на семейството и раждаемостта под формата на детски, платено майчинство, социални помощи и пр. не дава. Вместо това дава данъчни облекчения, като ги обвързва с броя на децата в семейството. В нея феномени като "самотно майчинство" и "алтернативни форми на брак" и пр. с микроскоп не могат да се открият.

Резултатите: при държавата А наблюдаваме раждаемост далеч под минималния брой 2,1 деца на семейство, необходим за възпроизводството на нацията, докато при държавата Б е точно обратното - броят деца в семейството е далеч над над 2,1. Разводите на глава от населението в държавата А бележат рекорди, докато в държавата Б процентът им е изключително нисък.

Въпрос (почти реторичен): ще я бъде ли (изобщо) държавата А и колко време?