Вестник "Капитал": "Капиталът е анти-капитал"

Въпросният вестник с бомбастичното заглавие е публикувал две статии на "гении" на икономиката, които поставят взаимноизключващи се изиисквания към икономиката на България. В едната статия се настоява заплатите и на мъжете и на жените да бъдели изравнени плюс трудовата заетост на жените да достигне 50%, тоест, на всеки работещ мъж да има и една работеща жена. А в другата статия друг "гений" заявява, че "демографската криза е сред големите рискове", пред които е изправена България във връзка с икономическия напредък и т.н. тра-ла-ла и бла-бла.

За хора, надарени с минимален здрав разум и логическо мислене, е очевидно, че едното изключва другото. За "гениите"-автори на въпросните материали обаче, както и на редакцията на вестник "Капиталът е антикапитал", такова противоречие отсъства.

Интересно, дали това е проблем само на обикновената психиатрия? Дали няма и икономическа психиатрия? Може би е крайно време някой разумен, интелигентен, ерудиран икономист и най-вече просто вменяем човек да вземе отношение по въпроса?

Ангелов?

--------------
http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... kove_pred/

http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... dnevnik.bg

Това за което говори въпросния експерт от Световната Банка Томпсън пак е капитал.

Едно техническо пояснение. Този човек е икономист. За икономистите думата капитал не означава нито пари, нито пък пълно или частично притежаване на фирма (както финансистите и счетоводителите разбират този термин). Когато един икономист каже цапитал, той може да има предвид поне едно от следните 2 неща:
- човешки капитал (виж, как се квантифицира една такава абстрактна и субективна концепция е тема на друг разговор)
- производствен капитал/производствени активи (т.е. неща с които се произвеждат други неща).

Нямам нищо против тълкуванието ти какво искал да въпросният другар-икономист (колкото и да ти дразни ухото тоя оксиморон). Разбираш много добре какво искам да кажа и аз, нали? Толкова е по-лесно, аз не съм толкова умен колкото Томпсън;)

Майтапът настрана, изковах термин-неологизъм: психикономиатрия. Оттук насетне всички тия другари за мен са пациенти в нея. Нямам три висши образования, а само две: способност за логично мислене и здрав разсъдък. И те ми казват, че всички тия пациенти за въпросното учреждение страдат от най-банален страх: да кажат истината. След като демографията представлява един от фундаментите, аксиомите, постулатите и т.н. в икономиката - както вече в последните година-две някои се осмеляват, макар и с половин уста да го смутолевят - значи изниква следният въпрос: върху какъв фундамент строят "трудовете" си тия въпросни "гении", начело с който ти хрумне, като Хайек, Мизес, и т.н.? Ще има ли поне един сред тях (последователите им имам предвид) да заяви гръмко "Кралят е гол!"

Защото когато този ден дойде - а той е неизбежен - тогава все някой ще зададе на гъмжилото "икономисти-дисиденти" въпроса: "Кога проумяхте това за демографията и връзката й с икономиката?" И тогава ще има гърч, невероятно жесток...

Преди около година, бях в предаването "Видимо и Невидимо". Там имаше една "интелектуалка", която после се насочи и към политиката, която ми обясни, че в момента в който икономиката ни се развие, демографския проблем щял да се реши, защото хората щели да искат да дойдат в БГ.
Очевидно нашите политици и интелектуалци нямат и основна икономическа грамотност. Кой е този икономически модел, който не изисква никакви предприемачи и специализирани кадри? Можеш ли без хора да развиеш икономиката си така, че да привлечеш хора?

В момента има 9 действащи икономически школи. Нито една от тях не предлага модел, който да изключа необходимостта от повече предприемачи И специализирани кадри.