Демографската криза е като окови за икономиката
Публикувано на: 30 Мар 2011, 17:52
'Икономист' за България до 2030 г.: Демографската криза е като окови за икономиката
http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?t=155
Като цяло страната за дълго ще остане бедна и масово потребителско общество в нея няма да се роди скоро, цитира проучване на 'Икономист интелиджънс юнит' в. 'Дневник'
19.09.2005
В следващите 25 години демографската криза в България ще е основният фактор, спъващ икономическото й развитие, и въпреки усилията на правителствата безработицата ще остане относително висока, заплатите и потреблението - ниски, недостигът на висококвалифициран персонал - системен.
Известните и сега остри проблеми с корупцията, неефективната администрация и съдебна система пък не само ще спъват икономическия растеж, но и ще създават опасност страната да не може да се възползва достатъчно от фондовете на ЕС.
Като цяло страната за дълго ще остане бедна и масово потребителско общество в нея няма да се роди скоро.
Това твърди прогноза на "Икономист интелиджънс юнит" (EIU) за развитието на България до 2030 г., разпространена в края на седмицата.
В краткосрочен период нещата изглеждат като че ли по-добре - въпреки че леко ще забави темпото, икономиката ще продължи да нараства с относително високи темпове. Инфлацията ще отстъпи от рекордните си нива, които отбеляза през миналата година, и ще спадне до 3% до 2009 г.
Постепенно ще намалява и дефицитът по текущата сметка, за който МВФ ни критикува най-много. Фактори за това ще бъдат постепенното отслабване на вътрешното търсене поради видимото охлаждане на кредитната експанзия, както и очакванията за поевтиняване на петрола през следващите години.
Контрастите няма да изчезнат.
Социалното неравенство нараства от 1989 г. насам и едва ли ще намалее към края на прогнозния период. Вярно, че безработицата намалява, но остава относително висока и едва ли ще падне под 10% преди 2007 г.
При това въпреки всички правителствени усилия незаетите са обречени на жестока бедност. Положението със социалното им подпомагане може леко да се подобри, но тези хора ще продължат да са почти изцяло зависими от семействата и роднините си, от самозадоволяването с храни и участието в сивата икономика, изчислявана сега на 20-30% от легалната.
Пенсиите също ще се повишават, но нивото ще остане ниско.
Всичко това се отразява на потреблението на храни, по което България изостава от Централна Европа.
По-добре е положението при потребителските стоки, но пък тяхното качество (с изключение на битовата електроника) е ниско - има коли, но огромното мнозинство са втора и трета употреба, покритието с фиксирани телефони е добро, но повечето са аналогови и качеството им е ниско.
С две думи, консуматорските нагласи ще се развиват постепенно и в контекста на голям брой много бедни българи, оцеляващи в периферията на пазарната икономика.
На теория остротата на проблема с доходите би могла да намалее при по-висок темп на икономическо развитие и трансфер на технологии към страната. Но България страда от тежки институционални недостатъци и мрачни демографски перспективи, заради които постигането на силен ръст изглежда трудно в периода до 2015 г.
През следващия четвърт век темпът на годишен растеж ще е средно 3.2%, но този иначе нелош показател прикрива резкия спад, който ще започне след пет години.
Основната причина за този поврат надолу са лошите демографски данни за намаляващо население и - което е по-важно, за още по-бързо намаляващ дял на работоспособното население.
През второто десетилетие на века ще губим по 1.4% от трудоспособните всяка година, а през третото ще има незначително подобрение до 1.2% годишна загуба.
Тази мрачна статистика няма да се повлияе дори от вероятността част от емигрантите да се завърнат. Нотка на оптимизъм внася единствено прогнозата, че нарастването на БВП на глава от населението ще е със значително по-високи темпове, отколкото в развитите икономики в Западна Европа.
Едно по-високо от прогнозираното търсене обаче трябва задължително да бъде обезпечено със стабилна фискална рамка или, иначе казано - с недопускането на бюджетен дефицит. В противен случай комбинация от нарастване по текущата сметка и бюджетен дефицит ще се окаже пагубен за борда и икономиката ни, предупреждават от "Икономист".
В текста все пак се изтъква, че тези предвиждания може да дадат грешна представа за бъдещето на България, като имат предвид, че сивата икономика ще намалява.
Проблем в експортните ни отрасли е, че продължаваме да залагаме на нискоразходен труд, където ще расте конкуренцията с развиващия се свят.
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=779872&pp=31
http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?t=155
Като цяло страната за дълго ще остане бедна и масово потребителско общество в нея няма да се роди скоро, цитира проучване на 'Икономист интелиджънс юнит' в. 'Дневник'
19.09.2005
В следващите 25 години демографската криза в България ще е основният фактор, спъващ икономическото й развитие, и въпреки усилията на правителствата безработицата ще остане относително висока, заплатите и потреблението - ниски, недостигът на висококвалифициран персонал - системен.
Известните и сега остри проблеми с корупцията, неефективната администрация и съдебна система пък не само ще спъват икономическия растеж, но и ще създават опасност страната да не може да се възползва достатъчно от фондовете на ЕС.
Като цяло страната за дълго ще остане бедна и масово потребителско общество в нея няма да се роди скоро.
Това твърди прогноза на "Икономист интелиджънс юнит" (EIU) за развитието на България до 2030 г., разпространена в края на седмицата.
В краткосрочен период нещата изглеждат като че ли по-добре - въпреки че леко ще забави темпото, икономиката ще продължи да нараства с относително високи темпове. Инфлацията ще отстъпи от рекордните си нива, които отбеляза през миналата година, и ще спадне до 3% до 2009 г.
Постепенно ще намалява и дефицитът по текущата сметка, за който МВФ ни критикува най-много. Фактори за това ще бъдат постепенното отслабване на вътрешното търсене поради видимото охлаждане на кредитната експанзия, както и очакванията за поевтиняване на петрола през следващите години.
Контрастите няма да изчезнат.
Социалното неравенство нараства от 1989 г. насам и едва ли ще намалее към края на прогнозния период. Вярно, че безработицата намалява, но остава относително висока и едва ли ще падне под 10% преди 2007 г.
При това въпреки всички правителствени усилия незаетите са обречени на жестока бедност. Положението със социалното им подпомагане може леко да се подобри, но тези хора ще продължат да са почти изцяло зависими от семействата и роднините си, от самозадоволяването с храни и участието в сивата икономика, изчислявана сега на 20-30% от легалната.
Пенсиите също ще се повишават, но нивото ще остане ниско.
Всичко това се отразява на потреблението на храни, по което България изостава от Централна Европа.
По-добре е положението при потребителските стоки, но пък тяхното качество (с изключение на битовата електроника) е ниско - има коли, но огромното мнозинство са втора и трета употреба, покритието с фиксирани телефони е добро, но повечето са аналогови и качеството им е ниско.
С две думи, консуматорските нагласи ще се развиват постепенно и в контекста на голям брой много бедни българи, оцеляващи в периферията на пазарната икономика.
На теория остротата на проблема с доходите би могла да намалее при по-висок темп на икономическо развитие и трансфер на технологии към страната. Но България страда от тежки институционални недостатъци и мрачни демографски перспективи, заради които постигането на силен ръст изглежда трудно в периода до 2015 г.
През следващия четвърт век темпът на годишен растеж ще е средно 3.2%, но този иначе нелош показател прикрива резкия спад, който ще започне след пет години.
Основната причина за този поврат надолу са лошите демографски данни за намаляващо население и - което е по-важно, за още по-бързо намаляващ дял на работоспособното население.
През второто десетилетие на века ще губим по 1.4% от трудоспособните всяка година, а през третото ще има незначително подобрение до 1.2% годишна загуба.
Тази мрачна статистика няма да се повлияе дори от вероятността част от емигрантите да се завърнат. Нотка на оптимизъм внася единствено прогнозата, че нарастването на БВП на глава от населението ще е със значително по-високи темпове, отколкото в развитите икономики в Западна Европа.
Едно по-високо от прогнозираното търсене обаче трябва задължително да бъде обезпечено със стабилна фискална рамка или, иначе казано - с недопускането на бюджетен дефицит. В противен случай комбинация от нарастване по текущата сметка и бюджетен дефицит ще се окаже пагубен за борда и икономиката ни, предупреждават от "Икономист".
В текста все пак се изтъква, че тези предвиждания може да дадат грешна представа за бъдещето на България, като имат предвид, че сивата икономика ще намалява.
Проблем в експортните ни отрасли е, че продължаваме да залагаме на нискоразходен труд, където ще расте конкуренцията с развиващия се свят.
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=779872&pp=31