КОГАТО СВЕЩТА ДОГОРИ ДО НОКТИТЕ!


Мнения: 1034
Регистриран на: 10 Фев 2011, 22:57
МнениеПубликувано на: 10 Юли 2018, 04:44
ИзображениеРадко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

КОГАТО СВЕЩТА ДОГОРИ ДО НОКТИТЕ!

Днес е Втори юни – гибелната дата на Ботев. Този ден особено го преживявам, защото живея в Белут, Босилеградско, Западните български покрайнини. Тук да живееш и да оцеляваш, направо си е изкуство. Почти сто години да бъде мачкан един народ, и да иска да живее и твори, струва ми се повече от изкуство е. Да живееш на собствена земя с векове, да си в собствения си дом, а някой да ти казва, че си квартирант, повече от унизително е. Но ето, оцеляваме. Оцеляваме, защото сме имали един Иван Рилски, Симеон Велики, един Паисий, Левски, Ботев… Защото техният дух още витае тук, над Западните покрайнини, и няма да угасне, докато има поне един българин, и то същински. Българин, който няма да плюне на собствения си народ, на собствената си история, на собствената си култура и духовност. Родолюбецът няма да поиска и няма да го стори!

Здраво съм нагазил в седмото си десетилетие и, честно казано, още ми се живее, а за моя съзнателен живот нагледах се и наслушах се на неграмотни хора с дипломи. Такива са ни управлявали и днеска такива ни управляват.

Преди 40 години влизам в градската библиотека в Босилеград, да взема поредната книга. Съвсем невинно попитах библиотекарката: „Босилеградските управници взимат ли книги за четене?” Тя категорично изрече едно продължително „Неее!” Нейният директор, който в този момент беше в библиотеката, за да спаси положението, каза: „Ами управниците нямат време да четат книги. Те управляват.” На моята забележка – как нечетящи хора управляват – той повдигна вежди, завъртя очи като епилептик и млъкна. Така е и днес. И не само в Босилеград, а навсякъде управляващите не четат, те просто управляват! И съм се убедил, че колкото по-нависоко е един управленец, толкова е по-нечетящ.

Вече представих възрастта си и пред нея бледнеят всички авторитети, които се считат за такива. Не ме е страх от силови ведомства и не ми пука от надути величия, единствено ме е страх от Всевишния. Затова са Небесните книги, та на всекиго да се напише кой какво е сторил и кой какви ги върши. За съжаление управниците не ги е страх от Всевишния, тях ги е страх само от техните началници. А началниците са навсякъде – в Босилеград, Белград, София, Брюксел, Вашингтон, Москва…

Е, тези началници вкупом ни таковаха майката на нас, западнопокрайнинците.

Догодина ще станат 100 години от подписването на Ньойския договор. Сто страдални години. Години, в които минахме от една в друга държава, сто години откакто променихме часовата зона. Сто години, откакто не бива да се родиш българин, да живееш като българин, даже и да умреш като българин. Сто години национално несвободни, нравствено унизени, физически малтретирани. Напоследък тук, в Западните покрайнини най-продаваните стоки са мъртвешките ковчези, черните забрадки и обредните свещи. Съотношението починал – родил се е 1:5 в полза на починалите. А днешните управници викат: „Чакайте, всичко ще се оправи, само Сърбия да влезе в Европейския съюз. Недейте наваксва пропуснатото, ние се грижим за вас, ние мислим за вас.” О, жалки вие! Вие мислите само за вашето господство и вашите изгоди, а ние сме само инструментариум, чрез който достигате целите си.

Две години се мъчим да сложим една паметна плоча на избитите цивилни жертви от погрома на Коста Печанец на 15-16 май 1917г. Но, уви! Първата, която направихме, беше арестувана от сръбските власти в Босилеград миналата година. Направихме втора тази година. И тя беше арестувана на Ничия земя, между двете митници „Олтоманци” и „Рибарци”, пак от сръбските власти. По този повод група родолюбци на 31май тази година направихме мирен протест пред сръбското посолство в София. С това действие искахме да не ни се пречи да почетем паметта на невинните цивилни жертви и да предпазим от забрава нашата западнопокрайнинска история, която е част от българската история. Но управниците в Белград се изгавриха с нас, а тези в София заплюха собственото си минало. На кого вече да се опрем и на кого да вярваме?! Едните ни мачкат, асимилират и унижават, а другите като че ли безмълвно одобряват това. И докато Европа и България искат да натикат Западните балкани в собствения си обор, ние в Западните покрайнини ще изтлеем тук, на собствената си земя. Това всички го виждат, но се преструват на Дядо Коледа. Залъгват ни с празни обещания, залъгват ни с клишета, че „разговорите между Белград и София започват с българското малцинство” и „то е барометър за двустранните отношения”. Бошлаф! Поредната доза анестезия за обезболяване на 100-годишните болки.

Свидетел съм на почти всички разговори между нас, от Западните покрайнини и българските управници. Срещал съм се с баща дипломат, син дипломат и внук дипломат. Тези срещи започнаха от началото на 90-те години на миналия век, та до ден днешен. Изтъкваме едни и същи проблеми пред три поколения дипломати и проблемите още не са решени. Говорехме и говорим за език, образование, вероизповедание, говорим за човешки права, икономически подем, за свободни граници, за свободно движение на хора, идеи и капитали… говорим, говорим, говорим… Древните гърци са казали, че всичко тече, всичко се променя… И при нас така: всичко тече, но нищо не се променя.

Официална София казва, че българо-сръбските отношения никога не са били по-добри от сега. Това го твърди и Белград. Но ние тук, в Босилеград и Цариброд, никога не сме били по-зле.

На 31май бях сред протестиращите пред сръбското посолство в София. Никой не излезе да ни попита защо сме там, на позвъняванията ни никой не отговори, Нотата, която носехме нямаше на кого да я връчим, само телевизионните камери заснеха как я пуснахме в бездънната паст на пощенската кутия. А ние, по принуда сръбски граждани, плащаме с нашите данъци удобствата на постовете, които заемат тези, дето не ни отвориха вратата. За какви се имат?! Сега пред българския Парламент ли да застанем в гладна стачка…Тъкмо и на нашите ще помогнем да се отърват от нас. Или пък да клекнем пред Европарламента, та да вземат да се чукнат в главата европейските управници, заедно с нашите, тези, които се докопаха до мекото на баницата, па да се сетят, че тавата може да издрънчи върху главите им, защото свещта вече е догоряла до ноктите.

02.06.2018г.

Радко Стоянчов

с. Белут,

Босилеградско,

Западните Покрайнини на България

в РСърбия
https://www.glaspress.rs/%d0%ba%d0%be%d ... %82%d0%b5/

Назад към Материали

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron